Покажи всички категории

Правила за пътуване на стоп (мъже)


Оценка 4 от максимум 5. Общо гласували: 16.

добавен:
2011-04-09 14:19:03
прегледи:
3400
автор:
Стоян

Пътуването на стоп! Нещо което плаши някой, други отвращава, а за трети е начин на живот. Може ли да се каже че един толкова стихиен метод за придвижване в този забързан свят има правила?! Имали начин и методи с които той да става приятен, удобен, бърз и изобщо подчинява ли се на някакви закони?! На тези а и още няколко въпроса ще се опитам да отговоря в този документ.
Първо нека уточня на основата на какво пиша това и за какво иде реч всъщност.
Аз съм стопаджия от вече 14 години и почти всякакви разстояния над 10 километра преминавам по този начин. Държа да отбележа че с този начин на придвижване съм оставал само 3 пъти и 2 от които не по моя вина а зад гърба си има доста големи разстояния: Видин-Русе, София-Бургас-Варна, Пловдив-Видин, Пловдив-Шабла и всяко от тях за по един ден път. Ще се опитам да систематизирам правилата които извлякох от опита си (а и от опита и разказите на доста стопаджии които познавам) в няколко точки и подточки, то искам да огледам и представя всички аспекти за които се сещам, ако пропусна нещо, моля да ме извините или да ме поправите или попитате във форума ни.

1. Нагласа - Пътуването на стоп е нещо което изисква специфична нагласа. Самата идея че тръгваш за някъде отчасти осланящ се само на случайност и късмета (ако вярвате в него) кара доста хора да не се решават на такава стъпка. Това е един от основните проблеми който се отразява доста на всички останали правила които ще опиша в този документ. 
Трудно е все пак да се опише финото настройване с което се тръгва на стоп, обаче определено е направо противопоказно да тръгвате с нагласата че нищо няма да излезе от това, че просто ще си висите на пътя дълго време и е било най добре да си хванете редовния транспорт. Ако имате такава нагласа изобщо не тръгвайте. Представете си най малкото че сте в непознат град и чакате местния градски транспорт - няма как да знаете на колко време преминава рейса да речем, обаче вие чакате - това е нещо подобно. Вероятността да не хванете стоп ако спазвате правилата е малка - почти равна на нула.
Другия проблем с нагласата който е често срещан е не удобството и даже  срама да вдигаш ръка за стоп. Най голямо неудобство се наблюдава когато не претръпнали хора стопират в близост до населеното си място и “опасността” да ги види познат. Опита да се оприличи стопа с просия е глупав и ако се замислите смешен дори. Нагласата която която трябва да имате е, че искате услуга от човека който ще ви вози и още повече по натам ще разберете че вие в процес на пътуване дори успешно връщате услугата понякога многократно, но за това по натам в документа :).
2. Приготовления, облекло, екипировка.
За да пътувате на стоп трябва да отговаряте задължително на няколко изисквания първото от които ОБЛЕКЛОТО.
Забравете за пънкарско-хипарския ореол на стопаджията - той е мит или поне не успешна тактика. Винаги трябва да бъдете чисти спретнати с не екстравагантни дрехи. Съвсем пресен пример: Преди няколко дни се прибирах от Видин за Пловдив и след София се натъкнах на трима стопаджии преди мен дошли според кодекса (за който ще говорим по натам)  аз застанах най-отзад на опашката. Въпреки това аз бях първия който качиха въпреки, че пред мен дори имаше една двойка и самотна девойка. Всеки от тях обаче бе зле облечен и не вдъхваше достатъчно усещане за сигурност. Това не значи че останалите не са хванали стоп напротив, двойката дори ме подмина след около час. Обаче по този начин увеличавате шанса си за успешен стоп многократно.
Следващо важно при подготовката особено на дълъг път е храната. На родопски има една дума - прогюма - храна за из път. Не си мислете че ако имате пари и може да седнете в някое крайпътно и да се нахраните ви спестява носенето на храна. Това не е вярно! Може да се наложи да смените коли до крайната си дестинация и те да ви оставят на безлюдно място където и милиони да имате няма какво да правите с тях. За това храната е задължителна за дълъг път. Това най вече се отнася за зимата - сетете се защо!
Не по-малко важна е водата а през лятото за дълъг път е направо задължителна. На човек минимум 2 литра - никакви половинки и тем подобни. При всеки удобен случай доливайте бутилката до горе. Тези две кила не са тежест те са жизнено важни при много случаи: силно слънце, измиване от мръсотия, утоляване на жажда, наранявания!
Нека се върнем пак на облеклото но този път в друг аспект - качеството му. Важно е да бъдете добре екипирани според сезона. Обувките трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО удобни - неудобните обувки развалят в най добрия случай стойката и приветливия ви вид за пред кандидат спиращите ви коли.
3.Отношения с шофьорите и позиция за стоп.
Доброто настроение позитивната нагласа са основното ви “оръжие” в борбата 
за спиране на коли. Трябва да бъдете приветливи, усмихнати и отворени. Никакви намусвания и кофти изражения. След като видят дрехите в далечината шофьорите с приближаването си ще забележат лицето ви. Това е момента в който ще решат дали ставате за возене или за подминаване. Научете се да се усмихвате искрено!
Има моменти в които ще ви се прииска да се поддадете на гнева.  Първия и най- чест фактор провокира това е множеството коли които ще минат покрай вас без да ви обърнат внимания, дори някой ще ви обидят (примерно показан среден пръст). Не се поддавайте на това изобщо, първо ако някой се държи така то си е за негова сметка и говори зле за самия него - вие няма и не не може да промените това. Ако все пак ви се прииска да отговорите с ругатни или среден пръст например знайте - веднага сте загубили от това. Какво значи загубили ли ще попитате? Ами този на който се отправили всичко това е ясно че няма да ви качи, обаче помислете какво ще видят във вас колите след него - един агресивен вдъхващ недоверия човек на пътя. Никой не качва такива хора - никой!
Къде да стопираме? Труден въпрос е това, практиката показва че не винаги големия трафик е достатъчно основание за успешен стоп. Все пак е добре да стопирате на места които могат да ви предложат трафик за да увеличи възможността за качване. Обаче това е нож с две остриета. Места с голям трафик имат и минуси, проблема с това дали е удобно да спрат евентуалните ви благодетели. Ако сте на място което поради голямата си натовареност е опасно да се спре губите много от шансовете си да хванете стоп. Добра идея е да набележите спирките за стопа си (евентуалните) на места които имат места за отбиване, които да не пречат на трафика. Места които предразполагат за намаляване на скоростта са добра идея. Места с голям наклон не са никак добра идея особено за тировете, които са доста надежден източник на стоп.
Не унивайте ако сте на път с по слаб трафик, броя на минаващите коли не увеличава шансовете за успех. Случва се и то не често на път с трафик над 1000 автомобила на час да имате часове чакане пред път с трафик под 50 на час (това напълно сериозно).
4. Отношение с човека (хората) който ни е качил на стоп. 
Това е едно от най сложните неща в науката наречена СТОПИРАНЕ. Общо взето няма готови решения за това как да се държите и това което ще кажа може да бъде оспорвано от някой или не пълно като информация и знания.
Основните две причини поради които могат да ви качат са: 
Човещина, съжаление, желание за помощ.
Желание за компания по време на път, интерес, разговор.
Може разбира се да е сбор и от двете :)
Задължително бъдете учтив )казах вече усмивката е задължителна на квадрат). Поздравете, попитай те за къде пътува, осведомете го вие за къде сте - може да е от ползва ако не сте непременно в една посока. Ако случайно не ви устройва неговата (тяхната) дестинация, поблагодарете и пожелайте добър път от сърце.
Ако вече сте в колата ЗАДЪЛЖИТЕЛНО сложете колана най напред (разбира се преди това може да има някакви оправяния на багажа, поставяне в багажника или на задната седалка) По възможност се возете до шофьора (това не се отнася за жените на стоп, но за тях в другия урок). 
Време е да се доверите на своята интуиция. Дали човека иска да разговаря, дали иска но е срамежлив за да започне. Тук правило няма, ако стане разговора стане ако не, не. Понякога разговорът е дори нежелан. Бъдете искрен в това което казвате, иначе може да се прокрадне недоверие. Избягвайте да сте краен по възможно болни теми, като вярата например. Макар че не приемайте раболепно мнението на отсрещната страна - това ще се усети.
Често се случва някой от по заможните шофьори ако спре край пътя да поиска да ви почерпи. Аз лично ви съветвам да откажете дори и да нямате пари (за жените на стоп е задължително). 
Последният момент е раздялата, бъдете учтив и ако всичко е минало наред може да сте спечелили на своя страна един човек който вече е верен поддръжник на стопаджиите (не само на вас) а дори и един приятел и събеседник.
Стопът не е спорт (за някой е) той е начин на мислене, на живот, от него много можеш да научиш, както и ти самия да дадеш. Стопа не е за всеки, той може да отврати или пристрасти различно различните хора. Той е Дзен и математика едновременно!